Пламен Русев: До 2030 г. Изкуственият интелект вече няма да бъде изкуствен – ще бъде наш

Пламен, ние си говорим от началото на века горе-долу, но поне знаем какъв е поводът сега – Future Forum. И твоите събития са дефиниращи средата. И по-интересното е, че за това време много технологии и тенденции ти минаха през ръцете. Какво обаче е интересно? Какво се промени за тези над 20 години, какво ти направи най-силно впечатление? 

Толкова зле звучи от началото на века – сякаш сме престарели динозаври, а къде беше началото на века? Както се казва този век още не е почнал – тепърва започва. И като казваш технологии – хората си мислят, че всичко се случва и се развива много бързо. А ние още нищо не сме видели. Всичко е като едно влакче – слагайте коланите и очаквайте тепърва да се случват разни неща. 

Ти говориш като някакъв трансхуманист…

Аз говоря като човек, който всеки ден се среща с хора, които ми казват неща и аз не мога да повярвам. И после -ги виждам и разбирам, че няма нищо, което да поставя в момента някакви бариери. Единствената бариера, която се поставя и е добре да бъде поставена е тази на регулацията, тъй като социалните отношения категорично не са готови да посрещат тези технологични иновации. И ние трябва да сложим някаква спирачка, която да ни позволи да се адаптираме. Ще ти дам пример с нещо много простичко и така ще ти отговоря и на въпроса. Ти знаеш, че идеята на Webit беше да направим един форум, в който има над 17 сцени. Тоест 17 различни вертикали, индустриални и всеки може да намери себе си . Така да стане голямо, пък да дойдат хората в България и да ги привлечем, защото иначе нямаше такива. Не знам дали определяме средата, но винаги целта е била да трансформираме средата към по-добро, да направим нещо хубаво, да случи нещо, което да мотивира, но не само, защото мотивацията е нещо временно. Ако няма възможности, мотивацията се превръща в разочарование. Ако обаче имаш възможности, ако създаваш такива, ако тези възможности около тях се съберат мотивирани хора -тогава ти трансформираш и правиш нещо ново. Технологията толкова се развива, че преди няколко месеца аз ядох от т.нар. синтетично месо. То е реално месо, което е продукт на синтетичната биология. Взимаш една клетка, слагаш я в лабораторни условия и тя се дели и ти я оформяш във вид на крилце или кълка, от филма на Луи дьо Фюнес. И истината е, че аз малко подходих с недоверие това да не нарани тялото ми, дадено от майката природа. Но всъщност аз знаех какво е това, знаех как е направено. Все пак моята докторантура е от Медицинския университет върху темата за изкуствения интелект в здравеопазването и ги знаех тези неща донякъде. И се оказа, че самото месо е страхотно. Има си начини както във вертикалните ферми, при които щом пуснеш вятър стъблото на растението се удебелява, за да бъде по-силно. Така засилваш и производството на зелена маса. И всъщност в следващия момент ще ти кажа това, което ми се случи на един форум. На него сядаме да си говорим със звездата на синтетичната биология в света пред едни 200 човека. В залата присъстват всички големи световни фондации, плюс големите корпорации и големите инвеститори. И той казва, че приблизително до около 5-7 години ще можем да предложим цена на това месо, каквато в момента няма, тъй като то е 10 пъти по-скъпо. Т.е. ако отглеждаш пилета и правиш делене на клетката на пилешко месо – второто би ти струвало 10 пъти повече второто. Но тогава месото е чисто, без антибиотици, без хормон на растежа, без, без, без. Т.е. това си е делене на клетка. И до 5-10 години цената му ще падне. И тогава се замислих колко фермери има на Земята и ги питам на форума дали знаят. Помолих да свържат телефона ми със системата и им показвам. Единия път отворих Google, втория път ChatGPT и ги питам колко фермери има? И търсенето показа, че има над 2,2 млрд. фермери. И сега си представете всички тези хора без храна, защото вие ще ги оставите без такава. Една голяма фирма ще купи патента и във всеки един град ще направи магазин за такова месо. И това е супер за хората, които ще могат да ядат истински чисто месо, гледано в лаборатория, а колко по-хубаво би било това. Технологиите са във всяко едно направление. На практика изкуственият интелект е ясно, че ще промени света изцяло, но ние ще видим промени във всичко, ще видим едни нови олимпийски игри. Сега се слагат бионни ръце на тези, които са загубили ръцете си от катастрофа или от болест, но след време най-вероятно хората ще си ги слагат, за да станат по-силни. Аз го заявих през юни миналата година и бях категоричен, че до 2030 г. това ще се случи. Продължавам да вярвам в това, даже предполагам, че ще бъде дори по-скоро. И ние ще видим първия човек, който без да има биологична причина е свързал мозъка си с облачната си услуга - неокортекса си с клауда. И всички казват не. Даже сега бях на едно от големите събития за фамилни инвестиции на старите фамилии в Европа. И една от най-известните фамилии като казах това скочиха и започнахме да си говорим. И хората много бързо се съгласиха с мен. Няма да минавам през това защо, но на практика Илон Мъск онзи ден показа едно от своите нови открития. Вече има и други случаи, в които слепите проглеждат с технологията и това пак е връзката с мозъка. И какво ще се случи? Ние все още ще имаме изкуствен интелект към 2030 г., но от 2030 г. нататък вече няма да бъде изкуствен, а ще бъде нашият.

Да, точно като трансхуманизъм. Аз нямам против. 

Виж, аз ти говоря за технология, която вече съществува. И ние ще можем да качим нашия интелект в облака и той ще стане хибриден. Ще бъде общ интелект.

Добре, сега какво да им кажем на хората? Елате на форума и ще чуете как трябва да си сложите роботска ръка?

Не, ние ще им покажем на хората по какъв начин изграждаш онази вътрешна устойчивост, в която страхът ще отстъпи на добре планираното ти бъдеще. Тъй като няма нищо по-страшно от това да те е страх. Едни хора ще слушат и ще кажат защо това не е хубаво. Ама аз казвам ли дали е хубаво, или е лошо? Ние с теб говорим ли си за добро и лошо? То има един херметизъм, една философия, която всъщност е част от съвременните философии, в която няма добро и лошо. Ти се адаптираш към света. Лъвът не знае дали е добро или лошо, когато настъпи засушаване. Той просто намира начин да се адаптира, за да оцелее. Оцеляват тези, които успяват да намерят водата, защото около нея се навъртат и зебри, и антилопи и всякакви други животни, които са храна за лъва.

И все пак съм доволен, че правиш форум за хора, защото преди няколко години беше докарал един робот. Коя година беше? 

Това беше преди много години. Дейвид Хенсън, който сега прави много други неща ми е приятел. И тогава докарахме робота София. В един момент бяха двама роботи – мъж и жена. 

И ако съберем робота София и клонираната овца Доли, направо ще влезем в бъдещето. 

Между другото клонирането е забранено – това е регулация. 

Окей, ти казваш, че обществото не е готово, бизнесът може би е готов и сега идва моментът хората да са готови?

Бизнесът също не е готов. И това, което предстои ще се случва с такива изключително бързи темпове. Затова казах, че всички трябва просто да си сложим коланите. Аз не го казвам с някакъв детски плам в очите. А напротив – много съм загрижен за това, което ти разказах. Какво правим с над 2 млрд. фермери, които ще дойдат с камъни и с пръти, защото те нямат да имат базовото си достойнство да сложат парче хляб на масата на децата си? Какво правим и с другите, които са свикнали на много висок стандарт? Ето в България виждаме забавянето в технологичната индустрия. По едно време се чудехме какво ще правим и откъде ще ги вземем тези хора, а сега има много такива хора. И същите тези хора си изтеглиха кредити, купиха си апартаменти, мислейки, че ще получават големи заплати. И какво правим с тях? Този форум е, за да се научим как много бързо да се адаптираме, за да не страдаме. И защо го правим? Има два типа хора – даващи и взимащи. А когато искаш да даваш – не става насила. Така можеш само да вземеш, но не и да дадеш. Даването, за да бъде смислено, трябва да бъде насочено към хора, които искат да вземат нещо. Иначе това е като да тръгнеш по една пътека и да не знаеш къде ще стигнеш. И е хубаво, че вървиш сред природата, на слънце, но това е като да вървиш сред пустинята и да си мислиш за много голяма плажна ивица, както се казваше в един виц. Нашата цел е да намерим онези хора, които да таргетираме, затова правим този форум с Nova, за да стигнем до повече хора. Да стигнем до тях и да им кажем, че има какво да научат. И че идват едни хора, които ще ви говорят как да преодолеете себе си и страха. Защото в такива моменти човешкото е най-силно. Иначе ние сме оцеляващи. 

Затова е толкова популярна и тази индустрия на осъзнатост, т.нар. Мindfulness.

Ще то разкажа нещо по повод това, че истински се вълнувам от управлението на здравни и социални предизвикателства и такава е и моята докторантура. Поради тази причина ме поканиха да бъда оценител в Харвард. И така се запознах с една дама – проф. Елън Легар. Тя е въвела този термин Mindfulness преди 50 години. И тя ми разказва за една случка с мъжа си по това време. Във Франция са и си поръчват френски деликатес, в който сред дробчетата, мозъка и всичко останало има и панкреас. Все пак защо да няма и панкреас? И тя каза, че понеже много обича да експериментира е искала да го пробва. Обаче самата идея да ядеш панкреас звучи малко страшно и неприятно. И тогава мъжът ѝ посочил месо в чинията и казал да го изяде. Тя се препотила, станало ѝ лошо, а мъжът ѝ започнал да се смее. И защо? Защото тя е изяла панкреаса преди три парчета месо, а сега той и е предложил мозък. Проблемът тук е в това как възприемаш реалността. Ако искаш да бъдеш полезен на хората – дай им възприятие на реалността, за да се почувстват устойчиви. Такова, в което те не изпитват страх от непознатото, а напротив – подготвят се за него и ние няма да отворим вратата... Не сме ние хората, които отвориха кутията на Пандора. Ние сме тези, които през годините се опитваме да помогнем на хората да разберат как да използват новите неща. И желязото не е било нещо страшно. Но в един момент става такова и войните стават много по-кървави.

Много добре го обясни. Аз поне прекрасно те разбирам. Това е мисията, за която говориш. Да изгоним страха и с вътрешна стабилност да посрещнем неизбежните промени.

Някой да е спрял досега технологичния прогрес? То не са били чуми, не са били войни, природни бедствия. Човечеството си върви, колелото се върти…

Добре, вдигни малко завесите. Защото ти си виждал тази вътрешна устойчивост и това е сблъсък с тези промени. И не говорим за моментни промени, а за една перманентна крива нанякъде. 

Сега обаче става изключително остра и странна. 

Да, говориш като трансхуманист. Добре, вдигни малко завесата - какво да очакваме на Future Forum? Даже не като списък с хора, защото той е публичен и се вижда. 

Първо ще ти кажа прав си, защото аз ще бъда един от първите, който ще си свърже неокортекса, веднага щом имам тази възможност. 

Ако не те изпреваря…

Ето, двама сме. То е все едно да кажеш, че отказваш да си вземеш смартфон преди време, тъй като той бил свикнал със стария си телефон с шайба. Откажи ако искаш – сега обаче всички имат. И ти ще си бил закъснелия в подобна ситуация. Същото е и с това. Да, предизвикателствата са огромни. Може да има и много негативни такива, но в крайна сметка това е част от риска. Ти поемаш някакъв риск и го поемаш ако си убеден, че трябва. Иначе всички ние имаме деца, семейства, носим отговорност за хората около нас. И всичко трябва да се направи със съответната доза внимание. Но ако трябва да кажем какво бихме искали да се случи и как сме подготвили сцената за 23-24 октомври. Първо това ще бъде една много хубава програма, която те хвърля от преживяване в преживяване. Имаме човек, който бос преминава стотици километри. Бос през пустини, през Монголия. Той ще говори всъщност за страха. Ето там няма технология – там става въпрос за биотехнология, за мозъка ти. А хората ползват само 14% от него и това прави заемането на различни такива крайни позиции възможно. Ако мислиш с по-голяма част от мозъка си ще бъдеш по-уравновесен, по-балансиран. Един такъв човек ще разкаже за начина, по който той подрежда своето планиране и мисли. Тъй като всички хора имаме един и същ вид кожа –  и ни боли като стъпваме боси по камъните. И той ще разкаже как той преодолява това, защо го прави и как го прави. Това е много важно, защото това е страхът от болката. Ти преодоляваш себе си, правейки нещо такова. Този човек е доказан професионалист. Някой може да каже, че той е психопат щом може да направи нещо такова. И един такъв човек стои на сцената и ти го казва много подредено, в случай, че решиш и ти да се трансформираш. След него на сцената идва друг - дясната ръка на Саймън Синек – световноизвестен лидер и автор на концепцията с въпроса „Защо?“ Това е човек, който има много опит в създаването и на уъркшопи и в предаването на знания. Той стои на сцената и казва как да създадеш екипа, от който ще имаш нужда в бъдещето. И когато имаш един такъв изключително подреден ум, който много систематизирано ти казва от едно до десет как се създава екип. Въпросът „Защо?“ ти дава право да избереш да се качиш точно на този рейс и да не слезеш, защото знаеш, че вратите се затварят. И ти тръгваш в тази посока и искаш да пътуваш точно с тези хора. Очаквам много от това. Слушал съм ги по различни сцени по света. Затова ги поканихме, за да могат да бъдат тук с нас в България. Те правят и уъркшопи, но тук по-скоро е насочено към чисто корпоративния свят и създаването на работещи екипи. 

Колко да е корпоративно? 

Да, прав си – корпоративно звучи много голямо. Може да бъде един стартъп, може да бъде как да създадеш онази енергия, която ще те закара от точка А до точка Б, защото тялото се движи, но вътре има едни протони и едни електрони, които правят това движение възможно. Това е да създадеш точно тази маса от сила и енергия. Имаме тема, която е свързана с устойчивостта. Ясно е, че хората си прецакваме природата – ние хората, а не двамата с теб. Лятото бяхме на морето със сина ни. И аз не мога да повярвам, че всички популярни заведения там са пълни с пластмаса. И пак става дума за темата устойчивост. Не е необходимо да унищожаваш, за да бъдеш успешен. И всичките ни инвестиции доказват, че те могат да носят много голяма възвръщаемост ако са свързани с компании, които спасяват човешкия вид. Истината обаче е, че на този форум на фамилните офиси в Рим казах именно това, че вече не е лукс. Преди се приемаше, че ти си импакт инвеститор. Ти инвестираш в влияние, въздействие. И те гледат малко пренебрежително, както едно време хипитата с добри идеи за бъдещето. И ако аз съм инвестирал в производството на чаши, ти също и нашите чаши изглеждат по един и същи начин. Но аз го правя по доказано успешен и екологично чист начин, а ти по традиционния такъв във фабриките с големите комини – това за мен ще се окаже бизнес застраховка. Аз ще получа следващия рунд инвестиране преди теб ако ти изобщо получиш. Вече говорим за бизнес застраховка. И всъщност бизнесите трябва да осъзнаят как да го правят. Сега вече трябва да се научат и как да го отчитат. Европейската комисия е абсурдна – там, за да отчетеш ефективността на това, което правиш за природата, трябва да имаш 10-20 човека екип. То не е релевантно за по-малките компании. Затова ние сме поканили хора, които да го разкажат, да го покажат и да създадат в главите на хората една подредена конструкция как би могъл да се справиш с това в компанията си и как по принцип да създаваш продукти, които да носят повече стойност през призмата на устойчивост. И това не означава само да спасим природата – устойчивостта е много общо понятие. Това означава да имаш подход към това да даваш достъп до услугите си на повече хора. Дали ще е финансово включване и всичко това е много полезно за бизнеса. 

Много ме разочароваш. Аз те извиках да ми говориш за AI.

Добре де и до това ще стигнем. Дай да почнем отнякъде. Вижте, хората имат нужда от котва – те трябва да се хванат за нещо и да разберат, че това, което ще чуят, няма да бъде неразбираемо – те се притесняват от това. И всъщност не – ще разбереш. И не просто ще го разбереш, но и ще го получиш подредено – то това е целта. Да имаш структурата на подреждане. И всеки, който срещаш или прави събития за изкуствен интелект, или прави изкуствен интелект, или инвестира в изкуствен интелект, или се страхува от него – това са вариантите общо взето. Иначе може би вече няма някой, който да не е чул за изкуствен интелект. Оттам нататък темите за адаптацията към технологиите са много сериозно преплетени. Аз каквото и да ти кажа на теб ти знаеш толкова много и каквото и да кажем сега на зрителите за ИИ, то ще бъде стара новина. А всичко е лабораторно, всичко се развива със страшна сила. Това, което сигурно знаем е следното. Първо от 30 до 50% от хората трябва да си сменят работата в следващите 3 до 5 години – това е категорично. Ако не си съгласен – кажи ми. 

А не, аз се сетих за тези 4 млн. шофьори на таксита в Китай.

Да направиш такси компания в момента е като да си купиш фабрика на 9 септември. За по-младите хора тогава национализират фабриките. Като се огледа в един екип човек вижда от 10 човека 3-5 човека, които няма да работят с него в следващите 3-5 години. Не защото не са готини, а защото тяхната работа вече ще бъде излишна – няма да добавят стойност към екипа. И тези хора трябва да се захванат с нещо ново, трбява да се ориентират с какво да се захванат. Като стоиш в средата на едно поле и не виждаш нищо, освен нещата, които познаваш. Ти трябва да излезеш от това поле и да влезеш в гората. И да, може да те е страх от мечки, но трябва да влезеш в гората и да видиш какво се случва там. И ние ще покажем това, което се случва, как се случва, зашо се случва и ще го разкажем.

Аз честно да ти кажа, по-скоро се надявам хората не да си тръгнат, ами да почнат да правят нещо ново. 

Страхотна теза. 

Само от финанси няма да харесат, тъй като те предпочитат да свием някои разходи, за което съм напълно съгласен.

Аз казвам, че финансистите са като Сталин – има човек, има проблем. Но това знаеш, че е често очакване. Иновациите, които влизат – в един момент ще има нужда от това да се консолидират малко повече и различни възможности в една компания. Когато минеш през настоящите модели, които имаме – те ще се променят. Няма да има нужда от цял един отдел, но ще се появи нужда от друг такъв за друго нещо. Даже в момента няма нужда да казваме какъв, защото всичко е динамично и постоянно ще се променя. Онова, което трябва да се случи е следното – как ти ще задържиш най-правилните си хора? Защото ти казваш, че Иван вече не ми е нужен. Но Иван е бил сърцето на един екип – той си тръгва, екипът се разваля. Имаш професионалисти, но имаш и лидери. И тази социална амалгама, която сега ще се омеси в следващите няколко години. И корпоративната култура ще претърпи огромна промяна. Тя претърпя по време на COVID, но  сега ще бъде драматична. За тези неща ще говорим – те са много важни. Иначе ние сме много по-фокусирани върху технологията в Webit, а във Future Forum идеята е всъщност ти да получиш един пътеводител за адаптацията към тази технология – на личностно и професионално ниво.

Пламен, честно да ти кажа след това, което ми каза направо не знам как да продължим разговора. Искаш ли нещо да кажеш още? Защото всичко е много ясно…

Виж, ние се познаваме наистина от доста години и аз си спомням как изглеждаха нашите първи срещи и това какво правеше ти и какво правех аз. Аз имах тогава технологична компания, която в един момента имаше 600 човека по цял свят и правихме кодинг и те получаваха по 5 долара на час, което беше извънземно. И го продавах на 80 долара и това беше възможно. И всъщност хората питат защо сме тръгнали да правим Webit. И на обществото в което е. И смятам, че каквото и да се случи в бъдещето, което е ясно, че се случва по една експоненциална ос. Добавянето на стойност е най-важното нещо. Когато ти през целия си живот, който аз познавам, си добавял стойност и си бил човек, който им е показвал бъдещето като дигитален лидер, като дигитален експерт. Сега правиш чудеса с тази медия. И когато даваш такава стойност, няма значение какво се случва в бъдещето. Винаги хората ще имат нужда от някой, който е даващ. И когато ти им даваш стойност – те рано или късно ще го оценят. И това за мен е ключово за бъдещето. Технологиите ще ни направят по-свързани и така много повече хора ще знаят за даващите. 

Как да намерим стойността, която можем да дадем и да бъдем стабилни в това – окей.

Точно това е, че докато даваш не е необходимо да хвърляш и да забравят. Това е както даваш на цветето вода.  Поливаш го, за да порасне – за това даване говоря аз. Тогава ти не го късаш това цвете. Не е целта да си го сложиш във вазата вкъщи, а да минаваш всеки ден и да му се радваш. Тези две теории в момента са в страшен сблъсък. Взимащите хората, които ще използват и използват технологията, за да правят какво ли не е. И това са огромни предизвикателства пред човечеството. Това са фактите. Ние живеем в тази реалност, цял Китай живее в нея. И от другата страна сме ние, които живеем в Европа и все още имаме свободите си, за които трябва да се борим и които трябва да запазим. И за да приключа не като трансхуманиста, като какъвто ме определи, а като традиционалиста – искам да ти кажа, че за мен няма нещо, което да е по-важно от свободата. И всяко решение, което взимам, е пречупено през призмата на свободата. Дали ще ме направи свободен? Дали инвестицията в компания, която е за ДНК секвениране, или за създаване на двойник на сърцето и дали това ще направи мен свободен? Дали ще освободи повече хора? И дали ще направи самите тях по-добри? Защото когато помогнеш – този човек разбира, че има нужда и той да направи нещо обратно. И си представям как това нещо, което правим заедно, ще събере едни хора, които ще бъдат добри хора. И които ще видят бъдещето и ще кажат „окей, аз вече знам какво трябва да правя“. Второто е „ да, аз искам да науча повече как да използвам изкуствен интелект, искам да науча как да използвам всяка една технология и ще споделя това знание с повече хора“. Няма да стоим и да чакаме като едни уплашени хора, едни таксиметрови шофьори без работа, едни сервитьори и сервитьорки без работа – ще стане страшно по улиците. Не искаме да го видим това. Аз съм сигурен, че и ти не искаш да го виждаш и ако това се нарича трансхуманизъм - I shake your hand.